The Death of the Dictator

February 18, 2008


“The second half of the 20th century will be significant for the disappearance of the political dictators.”
The Press

It is very dangerous at dawning.
You don’t know what the dictator
Is thinking at dawning.
He hadn’t slept well –
The subterranean kingdom roars in his head.
Moths
With dead heads on the wings
Wait for his signature.
The arm is weak.
The desk is far
at the horizon of the room.

Beyond the walls
the peoples leave for work.

Here are only the lackey and the doctor.
The dictator opens his eyes.
The doctor – useless forever.
The lackey – faithful for one minute more.

Loneliness.
A whole life of loneliness
And now again loneliness.
There are some drops left from the world, though,
to have in complete secrecy.

– God, am I that sinful?

Whose voice flew by?

The hand reaches for the nothing
and the wrist falls in the bed
like a mouse.

The people has been amnestied.

Look, how strange! – He’s just a small man,
Almost like a child’s shoe!

History closes the eyelashes –
Tow pages of death.

Teachers of history!
Test our children very thoroughly!
Mothers, beware!
Giving birth is dangerous!

1966

прочети в оригинал
lire en francais

Advertisements

La Mort du Dictateur

February 18, 2008

« La deuxième moitié du 20me siècle va être remarquable pour la disparition des dictateurs politiques. »

La Presse

Il est très dangereux quand le jour se lève.
On ne sait pas ce qu’il pense, le dictateur,
Quand le jour se lève.

Il a mal dormi –
Le royaume souterrain grouille dans sa tête.
Des mites
Avec des têtes des morts sur les ailes
Attendent sa signature.
La main est faible.
La table est loin
À l’horizon de la chambre.

Au delà des murs
Les peuples partent au travail.

Ici ne sont que le laquais et le médecin.
Le dictateur ouvre ses yeux.
Le médecin – inutile pour toujours.
Le laquais – fidele une minute de plus.

Solitude.
Toute la vie – solitude,
Et maintenant – solitude.
Ils en restent toujours quelques gorgées du monde,
en pleine confidentialité.

– Dieu, suis-je aussi peccable?

La voix de qui vient de survoler?

La main se tend vers le vide
Et le poignet tombe dans le lit
Comme une souris.

Le peuple a été gracié.

Tiens ! Il a été un tout petit homme –
Comme la chaussure d’un enfant !

L’histoire ferme les cils –
Deux pages de mort.

Professeurs d’histoire !
Donnez des durs examens aux nos enfants!
Mères, soyez attentive !
Enfanter est dangereux !

1966

прочети в оригинал
read in english

Втората половина на двадесети век
ще бъде знаменателна с изчезването на
политическите диктатори.

ПРЕСАТА

Много е опасно, когато се съмва.
Не знаеш какво мисли
диктаторът на разсъмване.

Той е спал лошо –
подземното царство шуми в главата му.
Нощни пеперуди
с мъртвешки глави по крилата
чакат за подпис.
Ръката е слаба.
Бюрото далече
на хоризонта на стаята.

Оттатък стените
народите тръгват на работа.

Тук са само лакеят и докторът.
Диктаторът отваря очи.
Докторът – безполезен завинаги.
Лакеят – верен още минута.

Самота.
Цял живот самота
и сега самота.
От света остават няколко глътки
при пълна секретност.

– Толкова ли съм грешен, Господи?

Чий глас прелетя?

Ръката посяга към нищото
и китката пада в леглото
като мишка.

Народът е помилван.

Виж ти, той бил дребен човек –
почти като детска обувка!

Историята затватя клепачите –
две страници смърт.

Учители по история!
Изпитвайте много обстойно децата ни!
Майки, внимавайте!
Раждането е опасно!

1966

lire en francais
read in english

À un crituque

November 20, 2007

Ces vers – gouttes de sang chaud,
souffles du rire des verts ruisseaux montagneux,
des oiseaux de fils bleus sur la chemise d’un enfant,
étincelles des coups de sabots
sur des formules physiques démentielles,
des gifles des bulgares anciens
sur les joues confortables de leurs successeurs,
des tendres messages à mon fils fragile –
ces vers –
sombres et brillants comme le jour et la nuit,
simples et compliqués comme les herbes et les gens,
ces vers
ne sont pas pour toi.

L’on t’a appris d’être un juge,
raisonnable dans le geste et le calcule –
et les yeux fixé sur un appât petit
de trébucher sur la tombe de ta mère.
Moi, personne ne m’a jamais appris
comment me réveiller à minuit et demander mes yeux :
« Qu’est-ce que vous avez vu au-delà ? »
« Pourquoi l’espoir est noir
et blanche – la mort? »
« Pourquoi l’on tue les poètes,
soit d’un coup, soit peu à peu ? »
« Pourquoi l’homme se lève,
après être tombé? »

Qui suis-je ?

Je suis un sombre garçon,
Qui continue à croire,
Malgré ta vive présence.
Encore plus,
Je te prends en petits tranches
Contre épidémie.

1964

прочети в оригинал
read in english

На един критик

November 20, 2007

Тези стихове – топли капки от кръв,
дъх от смях на зелени планински потоци,
птици от сини конци върху детска престилка,
искри от удар на конски копита
върху безумни физически формули,
плесници от старите българи
върху удобните бузи на внуците,
ласкави послания към моя крехък потомък –
тези стихове –
тъмни и светли като деня и нощта,
прости и сложни като тревите и хората, –
тези стихове
не се отнасят до теб.

Ти си учен да бъдеш съдник,
разумен в жеста и сметката –
и загледан в някаква дребна примамка
да се спънеш в гроба на майка си.
Мене никой и никога не ме е учил
да се будя посреднощ и да питам очите си:
“Какво видяхте отвъд?”
“Защо е черна надеждата
и бяла смъртта?”
“Защо убиват поетите,
било внезапно, било постепенно?”
“Защо се изправя човекът,
след като е паднал?”

Кой съм аз?

Аз съм мрачно момче,
което продължава да вярва
въпреки твоето бодро присъствие.
Нещо повече –
аз те вземам по малко
против епидемия.

1964 г.

lire en francais
read in english

To a Critic

November 20, 2007

These verses – warm drops of blood,
A breath of the laughter of green mountain streams,
Birds of blue threads on a child’s apron,
Sparks of a hit of horse hoofs
over insane physical formulas,
Slaps from the old Bulgarians
on the comfortable cheeks of their grandsons,
Tender messages to my frail successor –
These verses –
Dark and bright like the day and the night,
Simple and complex like the grass and the people, –
These verses
Do not refer to you.

You were taught to be a judge,
Reasonable in the gesture and the calculation –
And, with your eyes fixed on a small bait,
To stumble at your mother’s grave.
No one had ever taught me
How to wake up at nights and ask my eyes:
“What did you see out there?”
“Why is hope black
And death – white?”
“Why they kill the poets,
Either at once, or bit by bit?”
“Why man raises,
After he had fallen?”

Who am I?

I am a somber boy,
Who keeps having faith,
In spite of your cheerful presence.
Moreover –
I take bits of you
Against epidemics.

1964

прочети в оригинал
lire en francais

A Tale of the Guilt

November 20, 2007

Oh, they master this ungraceful hit!
When with your hands down
You contemplate the passing promises.
Are you defeated really?

How loudly silence is protesting!
(Who else is there to protest?)
But the referee keeps counting
the unfair seconds:
…Five,
Six,
Seven,
Eight,
Nine.

It’s not our fault, it’s time’s!
Why it goes till nine?

And as he washed his hands Pilate
said:
“God knows
I washed my hands.”

прочети в оригинал
lire en francais

Conte de la Culpabilité

November 20, 2007

Oh, ils maitrisent ce coup vilain !
Quand avec les bras pliés
tu contemples les promesses passantes.
Es-tu vaincu ?

Quelle forte protestation du silence !
(Qui d’autre il y a à protester ?)
Mais l’arbitre continue à compter
les secondes injustes :
…Cinque,
Six,
Sept,
Huit,
Neuf.

C’est pas la faute à nous, c’est la faute au temps !
Pourquoi il va juste jusqu’à neuf ?

Et après avoir lavé ses mains, Pilate
a dit :
« Dieu sait,
Que j’ai lavé mes mains. »

прочети в оригинал
read this poem in english

Притча за вината

November 20, 2007

О, те владеят онзи удар некрасив!
Когато си свил ръце,
Загледан по минаващите обещания.
Нима си победен?

Как гръмко протестира тишината!
(Кой друг да протестира?)
Но съдията продължава да брои
Нечестните секунди:
…пет,
Шест,
Седем,
Осем,
Девет.

Не сме виновни ний, а времето!
Защо тече до девет?

И като изми ръцете си Пилат
Рече:
„Бог ми е свидетел,
Че измих ръцете си.”

lire en francais
read in english

Time will come – after sleeplessness and meanders,
After long marches through mountains and eras –
The squadron will stop and we will get off the horses.
Unusual will be for us this distance –
From the stirrup to the ground.

We will still be dizzy from the counter blows,
From the sad betrayal of our sons and fathers,
From the free air,
That we swallowed
Together with the tears for the dead ones –
We will be dizzy.

Who are you? – history will ask us. –
From which dynasty? Where are your distinctions?
Architecture? Music? Art?

We will only smile through air’s glass,
Sweaty from the panting horses’ nostrils.

Then nature will draw us with long arms,
With eyes in which gladiators run – Thracians, Incas, Mayas,
And above our heads she will put a halo of mothers
That we killed out of pain, before they would have killed us.

A lot of words will become useless,
Like, actually, they are now.
Future will have a precise mathematical language.

Under the little electronic stars above us
Will stand a short mathematical equation:
The distance from the ground to the stirrup
Equals the square of the distance from the ground to the sun.

– On the horses! –
Will command a boy – white, black or yellow.
And all the kids will get on their crazy sticks.

прочети в оригинал
lire en francais