Автопортрет без часовник

November 8, 2007

Оня, който върви и потъва!
Клон, на който се беси вятъра!
Тук, под дървото е изворът –
там под камъка – злото.

Оня, който взема очите ти
и се изплъзва под клепките,
когото усещаш за миг
веднъж на хиляда.

Деца мои, малки Българии,
езичници, паднали в божия храм,
облечете моята пепел!

Двойник на деня и нощта,
време и пясък,
четиринога птица от Елания,
ловеца и звяра,
казвам ви „добър ден”
и се сбогувам.
Кому се усмихнах,
кому се изплезих,
не знам – не знам,
не казвам – не казвам.

Аз съм направен за чудене!

Не се уморявайте –
вече никой не може да ми помогне.
Разпръснат съм, не се обичам.

Кой си ти?
Аз съм оня, на когото му омръзва.
И гроба му!

Кой си ти-и?

– Капката-а-а! – извика дъждът.
И никой не можа да нарисува тая мокра дума.

lire en francais
read in english

One Response to “Автопортрет без часовник”


  1. […] прочети в оригинал lire en francais Posted in Poetry (english) | […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s