Балада за диалектическия материализъм

November 15, 2007

Ще дойде време след безсъници и лъкатушене,
След дълги преходи през планини и епохи –
Ескадронът ще спре и ние ще слезем от конете.
Непривично ще бъде за нас това разстояние
От стремето до земята.

Ще бъдем още замаяни от насрещните удари,
От тъжното предателство на синове и бащи,
От свободния въздух, който
Преглъщахме заедно със сълзите по мъртвите –
Ще бъдем замаяни.

Кои сте вие? – ще ни попита историята. –
От коя династия? Къде са отличията ви?
Архитектура? Музика? Живопис?

Ние само ще се усмихнем през стъклото на въздуха,
Изпотено от ноздрите на бързо дишащи коне.

После природата ще ни нарисува с удулжени ръце,
С очи, в които тичат гладиатори – траки, инки, маи,
А над главите ни ще сложи ореол от майки,
Които убихме от мъка, преди да ни убият нас.

Много думи ще станат излишни –
Впрочем както и сега.
Бъдещето ще има строг математически език.

Под малките електронни звезди над нас
Ще стои едно кратко математическо уравнение:
Разстоянието от земята до стремето е равно
На квадрата на разстоянието между земята и слънцето.

– По конете! –
Ще изкомандва едно момче – бяло, черно или жълто.
И всички деца ще яхнат своите луди пръчици.

lire en francais
read this poem in english

2 Responses to “Балада за диалектическия материализъм”


  1. […] прочети в оригинал read this poem in english Posted in Poésie (francais) | […]


  2. […] прочети в оригинал lire en francais Posted in Poetry (english) | […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s