На един критик

November 20, 2007

Тези стихове – топли капки от кръв,
дъх от смях на зелени планински потоци,
птици от сини конци върху детска престилка,
искри от удар на конски копита
върху безумни физически формули,
плесници от старите българи
върху удобните бузи на внуците,
ласкави послания към моя крехък потомък –
тези стихове –
тъмни и светли като деня и нощта,
прости и сложни като тревите и хората, –
тези стихове
не се отнасят до теб.

Ти си учен да бъдеш съдник,
разумен в жеста и сметката –
и загледан в някаква дребна примамка
да се спънеш в гроба на майка си.
Мене никой и никога не ме е учил
да се будя посреднощ и да питам очите си:
“Какво видяхте отвъд?”
“Защо е черна надеждата
и бяла смъртта?”
“Защо убиват поетите,
било внезапно, било постепенно?”
“Защо се изправя човекът,
след като е паднал?”

Кой съм аз?

Аз съм мрачно момче,
което продължава да вярва
въпреки твоето бодро присъствие.
Нещо повече –
аз те вземам по малко
против епидемия.

1964 г.

lire en francais
read in english

2 Responses to “На един критик”


  1. […] прочети в оригинал read in english Posted in Poésie (francais) | […]


  2. […] прочети в оригинал lire en francais Posted in Poetry (english) | […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s