Ballade du Matérialisme Dialectique
November 15, 2007
Le temps arrivera, après des insomnies et des serpentements,
Après des marches longues à travers des montagnes et des époques –
L’escadron s’arrêtera et nous descendrons des chevaux.
Inhabituelle sera pour nous cette distance –
De l’étrier à la terre.
L’on serra toujours ahuri des coups d’en face,
de la triste traitrise des fils et des pères,
de l’air libre,
que nous avalions avec les larmes pour les morts –
L’on serra ahuri.
Qui êtes-vous ? – l’histoire nous demandera. –
De quelle dynastie ? Ou sont vos distinctions ?
Architecture ? Musique ? Art ?
Nous n’allons que sourire à travers le verre de l’air,
embué par les narines des chevaux haletants.
Après la nature nous dessinera avec des bras allongés,
Avec des yeux dans lesquelles courent des gladiateurs – thraces, incas, mayas,
Et sur nos têtes elle posera une auréole des mères,
Que l’on a tué de tristesse, avant qu’elles nous aient tués.
Beaucoup de mots deviendront inutiles –
Comme maintenant, en effet.
Le futur aura un précis langage mathématique.
Sous les petites étoiles électroniques au-dessus de nous
Il y aura une courte équation mathématique :
La distance entre la terre et l’étrier est égale
Au carré de la distance entre la terre et le soleil.
– Aux chevaux ! –
Criera un garçon – blanc, noir ou jaune.
Et touts les enfants chevaucheront leurs fous bâtons.
Балада за диалектическия материализъм
November 15, 2007
Ще дойде време след безсъници и лъкатушене,
След дълги преходи през планини и епохи –
Ескадронът ще спре и ние ще слезем от конете.
Непривично ще бъде за нас това разстояние
От стремето до земята.
Ще бъдем още замаяни от насрещните удари,
От тъжното предателство на синове и бащи,
От свободния въздух, който
Преглъщахме заедно със сълзите по мъртвите –
Ще бъдем замаяни.
Кои сте вие? – ще ни попита историята. –
От коя династия? Къде са отличията ви?
Архитектура? Музика? Живопис?
Ние само ще се усмихнем през стъклото на въздуха,
Изпотено от ноздрите на бързо дишащи коне.
После природата ще ни нарисува с удулжени ръце,
С очи, в които тичат гладиатори – траки, инки, маи,
А над главите ни ще сложи ореол от майки,
Които убихме от мъка, преди да ни убият нас.
Много думи ще станат излишни –
Впрочем както и сега.
Бъдещето ще има строг математически език.
Под малките електронни звезди над нас
Ще стои едно кратко математическо уравнение:
Разстоянието от земята до стремето е равно
На квадрата на разстоянието между земята и слънцето.
– По конете! –
Ще изкомандва едно момче – бяло, черно или жълто.
И всички деца ще яхнат своите луди пръчици.
A Self-Portrait without a Watch
November 8, 2007
The one who walks and sinks!
A branch for the wind to hang on!
Here, under the tree is the spring,
There, under the stone is the evil.
The one who takes your eyes
And slips out under the eyelashes,
Whom you feel for a twinkle,
Once in a thousand.
My children, little Bulgarias,
Pagans fallen in God’s church,
Wear my ashes!
A counterpart of the day and the night,
Time and sand,
A four-legged bird from Elania,
The hunter and the beast,
I tell you “Good day”
And bid you farewell.
Whom I smiled?
Whom I put out my tongue at?
I don’t know – I don’t know,
I won’t say – I won’t say.
I’ve been made to astonish!
Don’t try too hard,
No one can help me now,
I’m shattered, I don’t love myself.
Who are you?
I am the one who gets bored.
And his tomb!
Who are you-u-u?
– The dro-o-op! – cried out the rain.
And no one could draw this wet word.
Autoportrait sans montre
November 8, 2007
Celui qui va et qui tombe!
Une branche pour le vent à s’y pendre !
Ici, sous l’arbre est la source,
Là-bas, sous la pierre est le mal.
Celui qui prend tes yeux
Et glisse sous tes cils,
Qui tu sens soudain
Une fois à millier.
Mes enfants, petites Bulgaries,
Des païens tombés dans l’église du Dieu,
Vêtez mes cendres !
Jumeau du jour et de la nuit,
temps et sable,
oiseau à quatre jambes d’Elania,
le chasseur et la bête,
je vous dis „Bonjour“
et je vous quitte.
J’ai sourit à qui?
J’ai tiré ma langue à qui?
Je ne sais pas – je ne sais pas,
Je ne dis pas – je ne dis pas.
Je suis fait à étonner !
Ne vous fatiguez pas –
Personne ne peut m’aider déjà.
Je suis dispersé et je ne m’aime pas.
Qui tu es ?
Je suis celui qui s’ennuie
Et sa tombe!
Qui tu e-e-es ?
– La gou-ou-tte ! – a crié la pluie.
Et personne n’a pu dessiner ce mot mouillé.
Автопортрет без часовник
November 8, 2007
Оня, който върви и потъва!
Клон, на който се беси вятъра!
Тук, под дървото е изворът –
там под камъка – злото.
Оня, който взема очите ти
и се изплъзва под клепките,
когото усещаш за миг
веднъж на хиляда.
Деца мои, малки Българии,
езичници, паднали в божия храм,
облечете моята пепел!
Двойник на деня и нощта,
време и пясък,
четиринога птица от Елания,
ловеца и звяра,
казвам ви „добър ден”
и се сбогувам.
Кому се усмихнах,
кому се изплезих,
не знам – не знам,
не казвам – не казвам.
Аз съм направен за чудене!
Не се уморявайте –
вече никой не може да ми помогне.
Разпръснат съм, не се обичам.
Кой си ти?
Аз съм оня, на когото му омръзва.
И гроба му!
Кой си ти-и?
– Капката-а-а! – извика дъждът.
И никой не можа да нарисува тая мокра дума.
Declaration of Love
November 7, 2007
To Vesselka
From me you cannot expect anything.
I can neither give you the suns, nor the moons,
Since they belong to each other.
I can neither give you the houses, nor the things,
Since they belong to other.
I can neither give you the loneliness, nor the insults
Since they belong to me.
From me you cannot expect anything
But a short lie for happiness.
If it will last you out for a lifetime,
Then let us go.
Who am I?
Inner Harmony
November 7, 2007
The splash of wild wings in the walls of the fog,
The jump of the green colour from the sun to the branches,
The Thracian blind hoofs, which rumble
Already two millennia in the subterranean frescos –
I love.
The thrilling classical gesture of Marquis of Posa,
Who had tucked in his mantle the dignity of the centuries,
And had fallen in the feet of Philip with the winged words:
– Oh, give freedom to the thought! –
I do not love.
I’m free.
Danger
November 7, 2007
At the end of all ends love goes away.
So, what?
The thin shell of the brain
Suppresses the bubbling of the hearts.
The volcanoes drop off to sleep.
People settle down around
Not knowing what awaits them
Audiovision
November 7, 2007
A Roumen Leonidov
Il n’y a pas encore de l’électricité.
Il n’y a non plus de cuisses de grenouille.
Il n’y a pas de radio – dans les sacs des courriers
Les nouveautés commencent à puer le fromage,
Le café dort aux pieds des cobras
Et rêve en grains les rendez-vous internationaux
Il n’y a pas de japonais.
Il n’y a pas d’autres japonais.
C’est hostile, c’est illettré, c’est cru, c’est rustique.
…Et la Terre sur son dos dans l’Espace
Tourne les anneaux de Saturne,
Et Mars – le meilleur jongleur –
Jète en l’air Phobos et Deimos,
Lorsque Jupiter et Mercure
Avec leurs jambes commerciales futures
Marchent sur leurs orbites intéressées,
Et Venus – nue et pas chantée –
S’enfonce dans sa cent-pour-cent humidité.
Pas un seul poète à fusiller.
…Il était nuit et mon grand-père me disait :
« Quand il n’y a pas de poètes naturels,
La poésie devient un problème linguistique.
Va dormir,
Car tôt demain matin
Arrivera le progrès ! »
Audiovision
November 7, 2007
To Rumen Leonidov
There is still no electricity.
There are no frog drumsticks either.
There is no radio – in postman’s bags
News start stinking of cheese,
Coffee sleeps in cobras’ feet
And bean-dreams of international meetings.
There are no Japanese.
There are no other Japanese either.
It’s hostile, it’s illiterate, it’s raw, it’s peasant.
…And the Earth, on her back in the space
whirls Saturn’s rings.
And Mars – the best of jugglers –
Tosses Phobos and Deimos;
And Jupiter, and Mercury
with future commercial legs
follow their interested orbits,
And Venus – unsung and naked –
dips into her one hundred percent moisture.
And not a single poet to shoot.
…It was a night and grandpa was telling me:
“When there are no poets born
Poetry becomes a linguistic problem.
Now go to sleep
For early tomorrow
Progress will come!”
Ivanradoev's Weblog 